До преди влизането на този закон, основна практика на компаниите за бързи кредити беше да предлагат ГПР, които надхвърлят трицифрени суми. Най-важната промяна, която засяга потребители на бързи кредити и заеми е, че след 23.07.2014 г. лихвите или разноските, които кредитополучателят има по заема не могат да надхвърлят 50%.
Това обаче не означава, че бързите заеми са по-евтини. Компаниите ще наложат различен вид такси на потребителите, които да защитят техните интереси, тъй като отдаването на бърз кредит е считано за високо-рисков бизнес и административните разходи на небанковите финансови институции са високи.
Важна причина за големите такси по бързите кредити е и високият процент заеми, квалифицирани като „лоши” или невърнати. Невърнатите заеми от едни потребители се компенсират чрез високите такси (до скоро лихви) върху заемите на други.
Все повече дружества предлагат преференциални условия на своите клиенти, под формата на такси, ако вече са теглили веднъж заем и са били лоялни в изплащането му.