Промените бяха гласувани през април месец и множество банки и небанкови финансови институции актуализираха своите продукти, за да съответстват на новите разпореби.
Какви са конкретните промени в Закона за потребителски кредит?
Най-важните промени се отнасят към налагането на таван върху Годишния процент на разходите (ГПР), който включва всички такси, лихви и комисионни, които образуват крайната цена на кредита към потребителя. Според промените в новия Закон, допустимата стойност не трябва да надвишава пет пъти законовата лихва за забава или просрочие на кредита, тоест около 50% към настоящия момент.
До този момент Годишния процент на разходите на небанковите финансови институции често надхвърляше трицифрени суми. Досега небанковите финансови институции аргументираха високите лихви по кредитите с високорисковия характер на продукта и административните такси, които заплащат по всеки отпуснат кредит.
Според новите правила компаниите за бързи заеми няма да могат да събират такси за усвояване и управление на кредита, но това няма да доведе до намаляване на цената на бързия кредит, тъй като според компаниите – тя се формира на пазарен принцип.
Как реагират компаниите за бързи кредити?
Поради въведените ограничения небанковите финансови институции въведоха нови такси и по-строги изисквания към кредитоискателите. Новите правила налагат изискване за обезпечение на бързите кредити и компаниите въведоха изисквания за банкови гаранции от работодател, поръчители с добър финансов профил и други застраховки на техния риск, които не са включени към Годишния процент на разходите. Също така клиентите заплащат услуги, които до април месец бяха част от Годишния процент на разходите.
Част от компаниите изискват от клиентите си да предоставят двама поръчители в рамките на три дни от усвояването на кредита и ако клиентът не е в състояние да направи това – ще трябва да плати неустойка. Други компании предлагат срещу заплащане услугата поръчителство от компания-партньор, осигуряваща гаранционни услуги на клиентите, които не могат да осигурят банкови гаранции или поръчители. Така компаниите ще могат да покрият своите разходи, като в същото време се придържат към Закона.
Плащаме ли по-малко за услугата бърз кредит след корекциите в Закона за потребителски кредит?
Основният ефект от новия закон върху потребителя е намаляване на годишния процент на разходите (ГПР) - според тази промяна този вид кредити наистина става по-евтина. В допълнение всяка компания е добавила такси, които преди са били покривани от общата лихва и по този начин е възможно да намерите по-изгоден кредит от преди новите разпоредби. Навсякъде по света услугата бърз кредит е скъпа и се използва предимно за спешни ситуации, когато човек има нужда да запълни временна финансова дупка до заплата.
Ако сте в постоянна, утежнена финансова ситуация не е препоръчително да използвате бързите кредити като решение на своите проблеми. Новият закон регулира съществуващия пазар и най-вероятно ще доведе до редуциране на фирмите в сектора, които в момента са около 190, но това не означава, че ще плащаме по-ниска цена за бързия кредит. В обобщение – след промените в Закона Годишният процент на разходите, който досега беше трицифрено число ще бъде намален до максимум 50%, но компаниите ще изискват различни видове такси, които ще оформят приблизително същата цена на кредита, както преди въвеждането на новите разпоредби в Закона.
Небанковите финансови институции, отпускащи бързи заеми изискват от своите клиенти различни видове застраховки, поръчителство и налагат такси, които до момента бяха част от Годишния процент на разходите, за да защитят своите интереси. Със сигурност нуждата и търсенето на бърз кредит не е намаляло, поради финансовата обстановка в България, но по-рестриктивните правила за компаниите, опериращи в сектора, които пък от своя страна налагат нови изисквания към кредитоискателите, могат да доведат до процъфтяване на черния сектор и незаконно лихварство.
Плюсове и минуси
Според компаниите-членки на аАсоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК) промените в Закона водят до неразбиране сред клиентите и непрозрачни условия. Това се дължи на факта, че всяка компания въвежда свои видове такси, които да покрият разноските по кредита. Така на практика, различните видове услуги и кредити няма да могат да бъдат сравнявани от потребителите.
На противоположно мнение са друга част от компаниите и депутатите, входирали предложението за промените. Позитивният ефект на разпоредбите се отнася до по-голямата информираност, която дава възможност на клиентите да преценят риска от взимане на бърз кредит. В Закона е упоменато, че договорите, които компаниите предлагат за подпис на своите кредитоискатели трябва да са на четлив и разбираем език, без дребен шрифт и различни уловки. По този начин се променя основната комуникация между компаниите за бързи заеми и крайните потребители, отпадат скритите клаузи и неясните текстове от договорите. Информираният избор е предпоставка за ясни правила, условия и коректни отношения между кредитоискател и кредитор.
Проекто-предложенията за лицензионен режим на компаниите и влязлото в сила изискване за 1 милион лева собствен капитал на компаниите, които желаят да оперират на пазара за бързи кредити води до сериозна отсявка на нелигитимни компании и чисто лихварските практики, характерни за 90-те години на миналия век. Към момента небанковите финансови институции не привличат капитал чрез вложения на свои клиенти, а оперират изцяло със свои средства. Крайно наложително е новите разпоредби да допринесат за осветляване на произхода капитала на тези компании, тъй като това би създало доверие от страна на потребителите и ще доведе до една сериозна и конкурентна среда в този отрасъл.